Длъжни сме да започнем представянето на този текст с разказ за живота на Луи Тюрен

 

 

Луи Тюрен е роден на 21 март, 1872 г., на ул.‘‘Мобьож‘‘, 81 в Париж. В семейството той живее с още четири братя и две сестри. Трима от неговите братя завършват заедно с него престижната Екол Централ, докато най-малкият от тях ще загине във битката край Вердюн. Бащата управлява семейната фирма на ул.‘‘С. Силвестр‘‘ в Курбьовоаз - предприятие за сондиране на кладенци, изграждане на помпи за добив на вода и на инсталации за питейна вода. Предприятието Тюрен е работило основно в селските райони, където кладенците са били необходими за обработването на земята. Както често се случва и днес в някои селски райони, за да се открие правилното разположение на кладенец се е прибягвало до ‘‘водотърсачи‘‘, които от поколение на поколение са си предавали тайните на "пръчката от лешников храст". Тюрен е добър ученик в средното и основно училище, след което се записва в инженерния факултет на Екон Централ по изкуства и занаяти, което, заедно с  Политехническото, е част от "Големите висши училища" във Франция.

Завършва през 1893 г. с дипломна работа върху електромагнетизма. След завършването си започва да работи при баща си в семейното предприятие, увлича се по геология и естествено научава изкуството на "водотърсачите". Научната, придобита в университета настройка на ума се сблъсква незабавно с културата и с магическо-мистичните вярвания на "водотърсачите". Водотърсаческата практика е давала резултати със значителна степен на надеждност, никога не се е случвало фирмата Тюрен да е копала кладенци в местата, посочени от водотърсачите, без там да е била открита вода. Колкото и странно да изглежда Тюрен се е оказвал изправен срещу съвкупност от правила и методи, които са давали предсказуеми резултати с точност близка до 100%. Някъде във всички тези странни правила и вярвания е трябвало да се крие Наука. Той ще прекара остатъка от живота си в изучаване на тези явления в опит да "извлече" от тази невероятна амалгама от правила, наслоили се едно над друго в течение на вековете, чистата геометрична структура на един научен закон.

През 1915 г. постъпва като офицер в артилерията на френската войска и през 1916 г. участва в историческата битка при Вердюн, в която умира брат му.

Тюрен, ветеран от войната, е назначен през 1917 г. като професор по радиотелеграфия в артилерийското училище във Фонтенбло, където той ще срещне и ще се запознае с великия генерал Ферие.

Той след това ще бъде удостоен с ордена на Почетния легион и с Военния кръст, двете най-големи военни френски отличия. По време на войната се запознава със своята бъдеща жена, милосърдна сестра, която с голяма страст и интерес следи работата на своя съпруг, заставайки твърдо зад неговите тези.

След края на войната Тюрен се връща към своята предприемаческа дейност, като развива предприятието на баща си, превръщайки го в едно от най-значимите френски предприятия в областта на водоснабдяването, отоплението и електричеството.

Неговият дом и неговият кабинет на улица ‘‘Шазле‘‘,19 се превръща в най-важното място за среща на любители и практикуващи такива техники за "улавяне и измерване на вълните". Много скоро решава да започне истински курсове и това решение ще му позволи да контролира своите теории, предлагайки на "студентите" си геологически и биологични анализи, сравнявайки ги статистически с референтните резултати.

След 1931 г. в резултат на тази серия от курсове и проверки, той ще започне публикуването на резултатите от своите изследвания. Тези периодични публикации ще се осъществяват през следващите двадесет години и ще излязат във вид на десет сборника, от които последни два посмъртно под авторството на съпругата му. (неговите 10 книги в оригиналната им версия, както и неговите инструменти, лични вещи, неговото Па-Куа, неговият Индивидуален свидетел и т.н. , се съхраняват в седалището на Асоциацията).

Влиянието, което е оказал Тюрен върху развитието и признаването на тази "нова школа" във Франция изглежда е значимо, поне съгласно мнението на Пол Ребу, известен журналист от онази епоха, който публикува в негова памет в "Нис Матен" следното:

Пол Ребу

 " След смъртта на Аугусто Люмиер мислехме, че жестоката съдба, която малко преди това беше нанесла удара си върху френската Наука, се е наситила.

 Внезапната смърт на Луи Тюрен е нов "удар" на съдбата!

 Онези, които познават важността на оставеното от него творчество, всички онези, които са се запознали с тази мощ на делото и на мисълта, които той е съхранил до последно, са били потресени от тази трагична вест.

 Когато изчезва един толкова изящен ум, си даваме сметка, че светът губи едно от богатствата си. Когато умира един толкова добър човек, толкова жалостив пред страданията, така усилено търсещ средства за подобряване на човешкото съществуване, за да отдалечим болката, за да накараме смъртта да изчака, имаме чувството, че една сянка се е спуснала над нас.

Една от светлините на Духа внезапно угасна и започваме да разбираме, че Луи Тюрен е бил по отношение на проучване и познаване на човешките вълни онова, което е бил Клод Бернар за психологията и Луи Пастьор за бактериологията. Той е водел напред една лутаща се наука, която възкръсва.

Той поведе към експеримента, към разума, към дисциплината една практика, която добронамерените умове, но с твърде богато въображение, смесваха с магическите практики….

Още от началото на своята кариера, Луи Тюрен е бил учен, в който пламенно са се вслушвали младите ученици офицери в най-голямата Офицерска школа, в която е преподавал Безжична трансмисия.

Неговата проницателност, неговата разсъдливост, усилието му никога да не се отдалечава от онова, което се измерва и се доказва, са му позволили да съставя "трактати", пропити от математическа точност, от науката за Вълните, за Радия, за Закона на подобните, за Положителната радиоактивност, за Тежките води и за много други реално съществуващи неща…

Той е създал прецизни инструменти за всички онези, които са се лутали в неподредеността на "новите науки". Реализирал е увлекателни инициативи. Повдигнал е "булото на Мистериозните закони" , разкрил ги е и ги е фиксирал. Навлязъл е в една неизследвана област на открития.

Чудесата, на които той е бил откривател са му създали "слава" срещу която са се изправили както винаги завистниците, злобните, закостенелите. Изправили са него, почитаният учен, пред Съд! Първо е освободен, а след това осъден.

Но! В това са знаците, в които се разпознава Славата…колкото по-издигнат си, на толкова повече опасности си изложен.

Луи Тюрен от половин век преди това, е един от първите учени водотърсачи.... Дал е на вълните тяхната Наука, както Бранли е прецизирал принципите на безжичната трансмисия и както братята Люмиер са изобретили киното. И до тези велики имена трябва да се нареди това на Тюрен. Той ще живее в историята на Френската наука. Ще живее в сърцето на всички онези, които са го познавали като приятеля какъвто той беше."

Почитта, отдадена на Тюрен ще бъде и частично засвидетелствана във възпоменателна статия, публикувана в периодичното издание на Асоциацията на бившите ученици на Екол Централ по изкуства и занаяти, излязло през май 1955 г. В периода между двете войни Тюрен учи и работи. Посещава и много страни във връзка с работата или обучението си.

Геологията е един от секторите, в който прави най-задълбочени проучвания, осъществява проучвания на минерали в Мексико, където открива златен залеж по поръчка на частна компания, в Румъния, където открива петрол за нуждите на публична организация.

В Мароко открива жилки на различни минерали по поръчка на Дружеството на Мароканските мини. През живота си той открива около 8000 водоносни пластове, измежду които тези на Евиан и на Вител. При избухването на Втората световна война при окупирането на Франция от немските войски, напуска Париж и живее нелегално в Еймутие, градче недалеч от Лимож, върху западните склонове на Централния масив. Причините за тази "необходимост" както изглежда се дължат на политически и оперативни проблеми - Тюрен фактически е сътрудничел с въоръжените сили участващи в конфликта и са били правени няколко опита за отвличането му от вражеските сили. Не бихте сметнали подобни опити за невъзможни, ако знаехте, че инж.Тюрен, където и да се е намирал, благодарение на Метода си е откривал местоположението на горива, войнишки лагери, технически средства за въздушни и сухопътни нападения и нападения по вода.

В продължение на шест години живее в областта Лимузен сътрудничейки, в качеството си на научен консултант, на един регионален вестник: "Либерте дьо Сантр". През това време изучава геологичната структура на района Лимузен и три години са му били нужни, за да открие един богат залеж на Уран, посочвайки координатите, размерите и дълбочината му. Запазва тази новина в тайна до Освобождението, след което изпраща писмо до Националния център за научни изследвания на Франция с искане за сертифициране на неговите инструменти, като придружава това искане с цялата ритуална документация, както и индикации на залежа от уран в Лимузен. След около година кореспонденция френският Национален център за научни изследвания отказва да сертифицира апаратурата му, заявявайки, че методите използвани за откритието, не могат да бъдат абсолютно взети под внимание като инструмент за научно изследване. Тюрен тогава решава да се обърне директно към националната Организация по атомна енергия, по онова време председателствана от Ф.Жолио-Кюри. Отговорът на един от директорите на този център вбесява Тюрен, който тогава решава да се обърне лично към Ф.Жолио-Кюри. Неудовлетворен и след това той решава да оповести новината пред обществеността със статия в "Либерте дьо Сантр" от 14 септември, 1946 г. Публикацията предизвиква голям обществен шум и много национални ежедневници отразяват случая. Освен отражението върху цените на недвижимите имоти (цените на земята в района нарастват главоломно и това е била основна причина за резервираността на Тюрен), както изглежда има и последици в политически аспект.

Робер Шмит, бивш депутат от Генералната асамблея от района От-Виен ще напише на Тюрен, шест години по-късно, през 1952 г. по повод на процес, в който Тюрен е обвинен за неправомерно упражняване на медицинска дейност:

"Не бяха изненадващи за мен затрудненията, които ви бяха създадени: винаги ще има хора готови да отрекат очевидното и да отхвърлят нови методи, без дори да си дадат труда да ги проучат. Що се отнася до мен самия, аз осъзнах сериозността и научното качество на вашата дейност.

( ) Що се касае до търсенето на подпочвени води, мога да потвърдя, че в Солиняк успяхме да открием вода точно на мястото, посочено от Вас върху плана, на онази дълбочина и с онзи дебит, които бяха посочени, и това независимо от официалните предупреждения, с които не ни препоръчваха да провеждаме тези проучвания с твърдението, че на това място не е възможно да има вода.

И накрая Вие сте първият, който заговори за наличие на Уран в Лимузен, като посочихте на географската карта местата със залежи; ( ) вашата работа предизвика голям смут в Комисариата по атомна енергия, който винаги е твърдял, че не е възможно съществуването на Уран в този район.

Сега, няколко години по-късно, тези господа си приписват заслугата за това откритие…(….)"

Що се касае до авторството на откритието на залежи на уран в Лимузен, изданието ‘‘Еспоар дьо Нис‘‘ от 17 юни, 1952 г. в статия журналистът Франсис Рико заема позиция и свидетелства с документи в полза на първенството на откритието на Тюрен.

Интересите на Тюрен все пак не се ограничават с изследвания и геологически проучвания, но, от гледна точка на физиката, разглеждат и взаимоотношенията между здравето на организма и електромагнитните емисии, независимо дали те са свойствени за организма или присъстват в обитаваната от него среда.  

По време на тези си изследвания той активно сътрудничи с много известни лекари, доктор Руи - неговият "медицински" консултант, доктор Авелин, един от първите медици, който се занимава от гледна точка на статистиката, със взаимоотношенията между геобиологическа среда и здраве (неговите трудове са били изучавани в Школата на Хартман), проф.Небел, известен онколог в Лозана, с когото е изучавал влиянието на електромагнитните излъчвания при образуването на тумори и в диагностиката и лечението на дегенеративни форми на кръвта като левкемия, д-р Карел Алексис, прочут френски физиолог, Нобелов лауреат и между впрочем автор на известното философско-спиритуалистично произведение със заглавие "Човекът - този непознат", с когото изучава радиационните излъчвания на водата и тяхното влияние върху човешкото здраве, инж. Бовис, известен изследовател и учен в областта на вибрационните явления, но също така откривател на метод за измерване на Вълните.

Това "прескачане на границата"  към сектора на медицината му причинява все пак множество проблеми от юридически характер, които намират своята кулминация в обвинение формулирано от Съюза на медиците за нелегално практикуване на медицинска дейност. Тюрен вероятно е бил човек, ползващ се с известност, доколкото разполагаме с акуратна реконструкция на процеса благодарение на статиите, появили се по този повод в "Нис Матен" в периода след 21.10.1952 г. Тюрен и един негов ученик (също обвиняем) биват защитавани от две светила в областта- адвокатите Беселере и Флорио.

Съдът ще се произнесе по случая на 10 ноември, оправдавайки Тюрен и неговия ученик от формулираните от Съюза на медиците обвинения и осъждайки Съюза на символична глоба от един франк за причинени щети.

Освен всичко дотук Луи Тюрен прави проучвания, открития и научни търсения в областта на:

Магнитното поле и магнитния спектър

• Магнитния снаряд, неговата дължина и височина на вълната

• Откриването на магнитния спектър в немагнитни тела

Откритието на Закона за Подобните (хармонични резонанси)

Откритието на отразените магнитни вълни: Радио-магнетизмът

• Първични отразени светлини и вторични отразени светлини

• Отразени светлини между геометрично еднакви фигури

• Генераторите на първични носещи вълни: механични и атомни ударни вълни

• Механизмът на магнитната индукция

Проучване на атомната структура

• Магнитният атом

• Механика на вълните

Проучване на светлината и цветовете

• Откриването на инфра и ултра вълните на цветовете

Проучване на Радия

• Откриването на спектъра на Радия

• Цветовете и спектърът на Радия (III-25)

• Подразделение на 7 периода (височини на вълната)

• Класификацията на всички елементи в природата в Линеала на Тюрен.

Класификация на вълните на хоризонталните и вертикални

• Радиоактивният разпад: Хоризонтални вълни – Вертикални вълни

• "Леденият феномен"

• Вълните на луната

• Слънчевите вълни

• Състав на атмосферата

• Явлението катализа на вълната

Проучвания върху водата

• Дестилираната вода, осем-метрова дължина на вълната

• Групата на тежките води. Минералните води

• Минерални и специални води

• Зелена вода

• Петрол и тежки води

• Магнетизирането на водата, вода и магнитно поле

• Подпочвени води

• Морска вода

Проучвания върху вълните на формите

• Кристалните системи

• Вълните на геометричните форми

• Соленоиди и спирали

• Радиоактивност на кръговете

• Елипси, параболи и хиперболи

• Кръстът - "знакът на знаците"

Проучвания върху числата и математическите формули

• Арабските цифри

• Геометрични форми и серии

Проучвания на "вибрационната археология"

• Излъчванията на древните символи

• Мумификацията

Проучвания на животни

Проучвания на растения

Проучвания на храни

Проучвания на лекарства

Проучвания на човека

• Мистерията на живота

• Антенната структура на човека

• Водата в организма, трите тежки води

• Излъчванията на организма, измерване на здравето

• Клетъчната функционалност и флокулацията

• 44 – те  "Първоелементи"на човешкото тяло

• Мъжко и женско начало

• Наследствените недостатъци и начините да ги "заличим"

• Депресивните състояния

• 7-те функции на организма

• Пръстовите отпечатъци

• Вълните излъчвани от очите

• Кръвта и "съотношението на силите" между червени и бели телца

Вредните за здравето вълни

• Дефиниция за вредна вълна

• Вредните вълни произвеждани от изкуствен  електрически ток

• Вредните вълни произхождащи от подпочвения слой

• Вредните вълни на заразени домове

• Вредните вълни произвеждани от автомобили, самолети, кораби

• Вредните вълни произвеждани от заболели организми

Обобщение на съдържанието на 10-те книги на Тюрен

Както той самият признава в предговора на първата си книга голяма част от научната си подготовка той дължи на висшето училище Екол централ. Нека припомним, че и до днес това е висшето училище във Франция, който прави най-труден подбор и едно от най-добрите на европейско ниво. Основано в началото на XIX век по воля на Наполеон и сред неговите преподаватели и студенти откриваме най-добрите представители на френската научно-културна среда: Фрезенел, Ампер и Сади Карне, ако трябва да споменем само няколко имена.

Дипломната работа на Луи на тема радиотелеграфия и безжична радио-трансмисия са свидетелство за първо-изследователския дух, движил младия Тюрен.

В края на 1800 вече се е знаело много за електромагнетизма, поне от теоретична гледна точка, благодарение на трудовете на Фарадей, Максуел, Херц и също така на Алесандро Волта, който, с откриването на батерията позволи на откривателите да използват токове с по-висока и най-вече контролируема интензивност.

Тази дипломна работа му е позволила да задълбочи познанията си в областта на излъчването и разпространението на вълните, както и за механизмите, които регулират явлението електромагнитна индукция.

Тези знания ще бъдат необходими за една правилна оценка на неговата работа.

Що се отнася до неговата научна подготовка, можем да кажем, че инж. Тюрен е имал възможно най-доброто за времето си техническо-научно образование.

Впоследствие той внимателно и акуратно ще го обогатява с лекотата, която му предлага сравнението между разглежданите теми и "официалните" научни знания в периода, в които тези книги са написани.

"Корпусът" на произведенията му  може да бъде разделен на три групи:

• първата от тях е съставена от пет книги написани в периода от 1931 до 1935

• втората от тях е съставена от три книги написани в периода от 1942 до 1952

• третата се състои от три посмъртно излезли книги през 1959 под ръководството на съпругата му и на полковник Дьо Блоа.

От формална гледна точка неговият писателски стил е въздържан, макар и понякога да изглежда поривист, текстът написан на популярен език , е непрекъснато прекъсван от бележки и от "Забележки", които някак искат да подчертаят важността на някоя мисъл, на която иска повече да се спре и да подчертае, отколкото да намери продължението и развитието и.

Със сигурност несклонен към изисканост на композицията и елегантност на популярния език, той често изпада в задъхване от натрупването на сходни, несвързани помежду си теми. Повече отколкото разумна и синтетична експозиция на теории и на експериментални протоколи, стилът му изглежда като ежедневно воден дневник на експериментите му, един наниз от анотации на фрази, които са прелюдия към една реч, на която впоследствие се губи следата.

Макар и стилът му да напомня повече стила на Фарадей отколкото на този на Максуел, все пак е изненадващо как тази кипяща от идеи, от експерименти и хипотези маса е подчинена на една точна геометрия на последствията , която се разгръща от една книга в друга, следвайки най-класическите канони на научно-популярната тематика на XIX век.

Последователно изложение на магнетизъм, оптика, електричество, електромагнетизъм, радиоактивност и всичко това дискретно подчертава как делото му не се опира на разрив, а напротив, намества се в една непрекъсната научна и културна приемственост, давайки при все това приоритет на някои аспекти повече, отколкото на други.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЯ

Единственият труд, който със своята научна тежест, макар и не със своята пълнота и задълбоченост може да се сравни с този на Тюрен е трудът на проф. Калегари (Eфект K -1947). Основният механизъм предлаган от Калегари (Индукция на земното електромагнитно поле върху "колебливата верига Човек") е изключително подобен на този предлаган от Тюрен, 16 години по-рано, до степен такава, че поражда съмнения за прочит на неговите книги. Подозрение, което се засилва когато Калегари илюстрира важните променливи:

Фундаментален лъч ( = деленията върху линеала на Тюрен)

Сериен номер ( = идентификация на елементите)

Явления свързани с ъгли и рефлексия ( = Книга II°)

Явлението взаимно влияние ( = симпатични токове)

Свойства на Свидетелите ( = обширно разглеждани от Тюрен).

Както Тюрен, така и Калегари споделя теорията, че електронната конфигурация определя "излъчващите" свойства на елементите, но също така Калегари, по подобие на Тюрен предлага класификация на елементите по цветове.

При все това приликите спират до резултатите; проведените експерименти, за да се стигне до тях, се различават дълбоко помежду си, макар и двамата да работят напълно уверени в близостта си с електромагнитните явления. Това по наше мнение, е важен елемент.

Двама изследователи със специфични научно-технически познания извършват сериозни, но много различни помежду си опити, стигайки най-накрая до изключително сходни резултати.

Други непреки потвърждения, или ако предпочитате обикновени сходства, се съдържат в трудовете на Хартман или в тези на Авелин.

През 1950/60 г. са достойни за отбелязване и трудовете на Луи Кевран (Директор на конференциите в Университета в Париж), който с книгата си " доказателства по биология на ниско-енергийни трансмутации " (Париж, 1975) потвърждава възможността за ниско-енергийни ядрен синтез или разпад.

А също и трудовете на американския биолог Франк Браун, който проучва влиянието на магнитните полета върху организма, програмата лансирана от НАСА през 1960 г. върху био-магнетизма, стресиращото влияние върху животните при прилагането на неестествени магнитни полета, изучавано от д-р Роберт Бейкър от Ню Йорк, както и връзката между промяната на потенциала и интензивността на измерените нервни токове, и най-накрая съвременните теории за електромагнитните вълни на Майерс.

Ако към тези научни конвергенции добавим други от културен или антропо-религиозен характер, ще видим, че тяхната съвкупност представлява една самостоятелна солидна структура, която би си струвало да бъде изследвана с по-голямо внимание.

Един от положителните елементи с най-голяма важност, които накрая изникват от този труд на Тюрен, се представлява именно от всички тези конвергенции.

И това обикновено е добър знак за вероятна обща валидност.

Тюрен е открил във все по-объркващите и често неясни меандри на съвременната наука нишката на Ариадна, която ни държи свързани с онова минало, което за човека представлява входната точка и може би също и изходната на неговия земен опит.

Единението, вечната провокация към ума на човека, откриването на единство в многообразието е инстинкт, инстинктът, който води цялата наука към анализ на явленията, разделянето им и на най-малките им части и реконструирането им отново, като в тази реконструкция се откриват отново най-вътрешните закони.

Онова, което прави делото на този Мъж дръзко и очарователно не е подривната дейност, а неочакваната връзка на закони и дисциплини, очевидно много отдалечени едни от други. Герои в това представление са били и са: електромагнетизмът и слабата сила.

Слабото взаимодействие, последната открита във физиката сила. Последна именно защото е най-слаба, най- "зле употребена", Пепеляшката на силите в природата. Тя не движи планети като гравитацията, дори не е толкова завладяваща както електромагнетизма и силното взаимодействие, но вероятно, както и в приказката, Принцът….. танцува само с нея!

Силите, които Тюрен изследва не обичат следователно авансцената, а оперират в гънките на Физиката, винаги скривани от по-силни събития.

Делото на Тюрен ни изглежда почти като исторически роман, където върху неоспорваната и очевидна за всички структура на официалната наука, се тъче една невидима за физика история поради своя скромен размер.

И всички тези вълни, изучавани от Тюрен, идеално се наместват в голямата канава, очертана от науката до днес; придават и хуманност, нов и същевременно древен смисъл.

Древните ритуали, функционалността на Пирамидите, структурите на Стоунхендж и Друидските долмени, разкриват тяхната интимна връзка с тънките закони на една физика, която ни убягва, на една все по-метафизична физика, чак до навлизане в пределите на чистата духовност, която е била винаги разглеждана като истинският създател на древните култури на човека.

Една дълга нишка на приемственост свърза различните епохи и религии в географското и историческо пространство, чак до онзи голям и прекрасен културен синтез, с цялото негово богатство от символи и ритуали, които сега се проявяват като богати не само на тайнствени и просветителски значения, но най-вече научни.

..............................................................................

Предговорът на неговата VIII-ма книга (Медицината и вълните - 1952)

"Исках да дочакам да стигна 80-те си години и резултатите от моите многобройни проверки, преди да публикувам тези трудове. Ще ми се, в края на своя живот, да съм създал Научен Инструмент, който да може да обедини в една Наука, Науката за вълните, всички древни и съвременни методи, чиято цел е да повдигнат човечеството и да направят не дотам мъчителен престоя на Земята на нещастните "Лишени от Здраве", така многобройни във всички страни. Благодаря на Лекарите, на Химиците, на Изследователите и на моите многобройни Ученици, които имаха желание да ми помогнат благодарение на тяхната компетентност, на техните съвети и окуражавания при изпълнението на това научно дело посветено на себеподобните ни. За да може трудът ми да бъде разбиран като дело "сближаващо" всички дисциплини опериращи за подобряване на благосъстоянието на човешките същества.

Две години след това Тюрен ще завърши земния си път, през 1954 г., по време на банална хирургическа интервенция върху жлъчния мехур, проведена по настояване на приятел, известен хирург. Касае се за малък камък, който, както изглежда, не е причинявал особени проблеми. "Но защо да не го махнем?"  казва известният хирург - "Ти все обикаляш, и в пустините даже.... "едно було на дълбока тайнственост " е покрило и продължава да покрива цялата тази история....

 

От смъртта на Тюрен .... до наши дни.

 В края на Втората световна война Лабораториите Тюрен са се ползвали с голяма популярност и са работели интензивно: цели 31 човека са били редовно заети с работа под ръководството на Тюрен. Френското правителство, което по онова време е упражнявало протекторат върху Северна Африка (Магреб), е възложило на Тюрен задачата да проведе проучвания за наличие на минерали в подпочвените слоеве на Мароко. По онези земи инженер Тюрен е живял почти непрекъснато ту във филиала в Казабланка, ту в този в Маракеш. Освен другата си работа, по "онези земи" той е могъл да задълбочи изследванията си върху "Вълните на Формата". Поради отсъствието си от Ница ръководството на Лабораториите е било поверено на полковник Дьо Блоа, скъп стар негов приятел от военно време и в изследванията.

Две велики фигури на жени коронясват фигурата на Тюрен в онова време: съпругата му и неговата "леля" мадмоазел Мариет (която, бидейки негова леля от времето на младостта му, е била очевидно по-възрастна).

Госпожа Тюрен, съпругата му, жена от висока класа, е следвала съпруга си в Мароко и в многото пътувания по чужбина, добре приета в Посолствата, способна на социални взаимоотношения на много високо ниво, е изпълнявала в крайна сметка всички онези задачи, налагани и от положението.

Често е изпълнявала функциите на своя съпруг; тя се е занимавала с посрещането, с приемите, с договорите и т.н. Със сигурност едно "облекчение" за съпруга, който, както изглежда, е имал силен и дръпнат характер, мил, но твърд и необщителен в някои случаи.... най-вече спрямо противниците на неговите тези и на неговата работа (която той бранел с увереността на "установена" истина).

Госпожица Мариет много е обичала своя "Племенник" . Още от малък се е грижела за него и е била близо до него през целия му живот, засвидетелствайки му вярност сведена до крайност.

Семейство Тюрен не са имали деца… Цялото внимание и грижа на двете "жени" са били насочени само към него, Инженера! Състезавали са се в обичта си към него .Всички изследвания и открития на Тюрен са се осъществявали в "една атмосфера на истинска Любов", голямо уважение и най-вече голяма "научна и морална честност"!

Междувременно в Ница на ул."Де Фльор" е кипяла дейност и работата се е увеличавала.

В годините 1948/49 се качва на сцената, тоест в дома и в лабораторията една двойка съпрузи (също така без деца), привлечена от естеството на дейността и от проучванията, осъществявани в Лабораториите на инж. Тюрен.

Господин Масса Фаустино, чиито родители са италианци, но с френско гражданство, бивш преподавател по литература в Института в Ница и неговата съпруга, Госпожа Анита Боргезан, дъщеря на италианец (от Ровиго)  и на майка швейцарка оказали се във Франция в търсене на "хляба", както винаги е казвала Мадам Анита. Съпрузите Масса проявяват интерес към метода Тюрен, който ги очарова, завладява ги и те посвещават на този метод буквално целия си живот.

След смъртта на Тюрен (през 1954 г.) Госпожа Тюрен, със страстта на боец, продължава да развива всички онези дейности, които Лабораторията е осъществявала, но за съжаление след 1959 година, когато този свят напуска и полковник Дьо Блоа и тя остава сама. Годините не са подминали всички други и хората, които са работили в лабораториите, един по един са си отишли…..

Останали са "най-младите" Господин и Госпожа Масса, които са решили да не затварят създаденото на ул."Де Фльор" и да продължават да удовлетворяват исканията, разбира се в границите на техните възможности.

 

В една утрин на 1972 г. , преживяващата 97-мото си лето госпожа Тюрен, след като със своята ръка е приключила кореспонденцията (което винаги е правила тя), извикала Мариет, господин и госпожа Масса и е произнесла точно тези думи:

" Благодаря на Бог и на всички вас; казвам ви "Сбогом, защото след четвърт час напускам този свят". Подпира глава на масата, покрита ревностно със зелена покривка (зеленият цвят е този, върху който се разпространява вълната на Тюрен). И издъхва. (Господин и Госпожа Тюрен са погребани в Париж в гробището Монпарнас, гробището на Знаменитостите).

Междувременно Мариет, прехвърлила стоте, вече се е хранила само с вода, но "водата с тапа"…. (тапата, която придава виталност на водата и която днес се казва Water Shaper).

Наистина преживени легенди са разказвани за онзи период и за водата с "тапа", която все пак е поддържала за още малко живота у госпожица Мариет!

Около семейство Масса, останали сами, са се навъртали различни хора… някои познати от миналото, стари ученици или децата им (Методът Тюрен винаги е сплотявал своите привърженици). Но и много любопитни. Мнозина наистина заинтересовани, но повече от възможните комерсиални аспекти, отколкото от "научните" такива.

Продължили са обаче, според възможностите си, да доставят Катализатори и работни инструменти, които с твърдостта на свещенодействие са "дублирали". Били са наследници (работният материал на Тюрен е патентован, защитен и "подложен" на очевидно съхранявана тайна за производството му) на Системата за дублиране, но поради възрастта - както винаги са твърдели - не са били в състояние да "правят още проучвания"! Малко след смъртта на Мадмоазел Мариет през 1974 г., в дома на Тюрен-Масса, доведен "от кой знае каква вълна идва един младеж италианец, надарен с онази, както те самите са дефинирали същата онази сила, която Тюрен е притежавал в изучаването и проучването на вълните"!

Това е било афинитет от пръв поглед! Никой и не е могъл да предположи, но на този млад италианец се е паднала честта да наследи "историята Тюрен" с цялата и култура и пак на самия него се е паднало да "склопи очите и да погребе" двамата обичани съпрузи!

Младежът се е казвал (и за щастие все още се казва) Мануел Манфреди. Един човек с особена склонност към "непознатото", с чувствителност, идваща от множеството "флиртове" с хуманитаристичната култура и с историята на народите… Мануел Манфреди веднага е станал за съпрузите Масса, вече единствени титуляри на идеята ТЮРЕН "естествен продължител" както на изследванията върху методическото развитие на "трактовката на вълните", така и в програмирането на най-съвременните и най-специализирани Катализатори, свидетели....

Мануел Манфреди пребивава ту в Италия, ту във Франция; носи във Франция нови Катализатори, които позволяват на Масса да продължават да бъдат "в крак" и да продължат да работят за френските поръчители. През същия период в Италия Манфреди среща един млад университетски работник, който до "дъното на душата си" се увлича по научната теория на Тюрен и една Госпожа, притежаваща "най-френетичната способност да убеждава".

Младежът е  Маурицио Манка и  госпожа Франка Полако.

От 1982/1983г. датират честите срещи между Мануел Манфреди и Маурицио Манка с госпожа Полако в Италия (макар и Манфреди да е бил викан все по-често да работи в Лабораторията на семейство Масса или в Париж за участие в конференции), те са били твърдо убедени, че една толкова важна, интересна и най-вече "полезна" материя не трябва да "бъде погубена".

През 1988 г., внезапно на възраст 91 години умира господин Масса.

Мануел Манфреди поема ръководството на Лабораторията в Ница, за да удовлетвори възникващите запитвания за Катализтори, но вече се е прокрадвала една  "историческа промяна‘‘ за Школата и за Метода Тюрен във Франция. Госпожа Масса се премества в Ил дьо Франс близо до Фонтенбло. Било е време за взимане на силни решения. В Италия Мануел Манфреди и Маурицио Манка заедно с госпожа Полако са стараели да открият начин да "оформят" включително и юридически една възможна форма на Институт, в който да "депозират" Знанието и технологията на Тюрен.  Междувременно вече съществуващото във Франция е било унищожено. Самият Мануел Манфреди отива в Лабораториите на ул."Де Фльор" в Ница и след два дни "разтребване",  ги затваря завинаги !!!

 

Всичко изглежда приключило дотам…. Но...

 

...през 1997г. се основава "Асоциация Луи Тюрен Италия"..., а през 2014г. се основава и "Асоциация Луи Тюрен България"...